ДАМАР —Речник на българския език — алтернативна версия
ДАМА̀Р1 м. Разг. 1. Жила в скала (минерал, руда), по която тя най-лесно се цепи и обработва. Не съм предател аз и не ми е трепнала ръката на мене, ами камъкът имал отвътре гнил дамар, та като ударих с длетото, съм улучил точно в дамара. Затова се разполови като от гръм камъкът. Й. Радичков, ББ, 90. Учеше момчетата как да държат кирките, сочеше "къде" са дамарите на скалата. В. Ченков, ЗХ, 46. И тъй щастлив, той дълго се труди в кладенчевия трюм, в глината.. А след още някое утро вече цялата махала знаеше, че в двора на тия самотни мъже, в дъното на кладенеца се е отворил странен дамар, поличба непресъхваща. Г. Стоев, КЛ, 111.
2. Дебела месеста част на варено шкембе. Вчера в кулинарния магазин на нашата улица продаваха дамар.
3. Шкембе-чорба, приготвена от такава част. Под влияние на турската национална кухня се появяват "тежката червена запръжка" с много мазнина,.., кебапите,.., дамарът, мусаките и пр. Л. Петров и др., БНК, 23-24.
4. Остар. и диал. Жила, мускул. А господин докторът викал над главата му: — Зяпай, зяпай да отиде димът по всичките ти дамари! З. Стоянов, ХБ, 78.
◊ Намирам (хващам, напипвам) дамара на нещо. Разг. Успявам да открия по какъв начин мога да получа облаги от нещо. Хе-хе-е, дамара на времето са хванали хората! Стари търговци са и знаят кое се котира на борсата. Тарас, СГ, 128. Съседът приглади мустак.. и рече шепнешком с тайнствен вид: — Напипахме дамара, комшу, само че между нас да си остане засега, да не урочасаме работата. Ем. Манов, В, 60.
— Тур. damar 'жила, мускул'.