ДА̀МИЧКА

ДА̀МИЧКА ж. Обикн. пренебр. Умал. от дама (в 1 знач.). Някои по-злонамерени дамички дори започнаха да разпространяват пикантни анекдоти по негов адрес. К. Калчев, ЖП, 442. — Жените на първия и на третия секретар са общественички.. — Ааа! — отново проточи Станкулов със злъчен глас. — А къде бяха тия дамички, когато гарата беше задръстена с вагони? М. Марчевски, П, 286. Ако влезеше сега при него някоя млада дамичка например,.. Тогава той би приел да не мигне не само до Русе, а дори и до Букурещ. Д. Калфов, Избр. разк., 94.

Списък на думите по буква