ДАМЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАМЛА̀ ж. Простонар. Сърдечен или мозъчен удар. Ядосал се, а силен, як човек беше, пък и горещо било, извадил кърпата да си обрише потта, пада и умира. От дамла. Й. Йовков, ВАХ, 81. — Дядо ти умря от дамла. Загубил кажи-речи всичко припечелено. Д. Немиров, Б, 57. Желювица сякаш че я удари дамла. Пред очите ѝ се спусна перде и тя понечи да се улови о дървото до нея. Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.

◊ Пада ми / падне ми дамла. Простонар. Става ми много лошо или много се ядосвам от някаква неочаквана неприятност.

— Тур. damla.