ДАНАЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНА̀ЕЦ, мн. ‑а̀йци, м. 1. Лице от древното население на Аргос в Гърция. Подир туй данайците (гърците) ще отплават в Гръция със сичката си войска. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 72.

2. Обикн. мн. В Омировия епос — събирателно наименование на всички гръцки племена. Данайците с възторг чули тези думи [Агамемновите], но троенците мълчели. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 74. Клетва ти давам пред Феба,.. / .. / че докогато аз дишам и гледам с очи над земята, / тук при дълбоките кораби няма данаец да сложи / тежка ръка върху тебе. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 11. Бой се от данайците и когато ти правят подарък. Погов.

— От гр. собств.