ДАНАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Малко женско или мъжко теле до едногодишна възраст. — Вчера си е счупило крака едно даначе — най-хубавото на Мехмед ага. Д. Рачев, СС, 11. Край големите огньове се подготвят за печене даначета, юници и цели волове. Й. Вълчев, СКН, 484.

2. Мъжко теле на възраст от една до две години. Който впряга млади даначета в плуг или рало и в кола, не прави добре, защото ще запосталеят и ще останат слаби и неспособни после за работа. Ступ., 1875, бр. 4, 30. В колата бяа [бяха] прегнати двете даначета. БД I, 209.

◊ Наяждам се като златишко даначе. Диал. Наяджам се много, до насита. Гледам като убодено даначе. Диал. Ирон. Гледам жално, умилно.