ДАНГАЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНГАЛА̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Пренебр. 1. Висок и обикн. слаб мъж. — Трийсет и девета година бях селски учител... Имах в отделението двама дангалаци, по-големи от другите деца и при това страшно буйни... П. Вежинов, НС, 69. В първия миг той изпита силното желание да тръгне веднага към къщи, да хване дангалака си за тънкия врат и да го напердаши. С. Северняк, ВСД, 58. Изведнъж погледът му привлече висок, слаб мъж, облечен в кърпени дрехи, който тикаше бос напреде си количка с лимонада. Няколко деца подтичваха след него,.., и му се присмиваха: — У-у, Филип дангалакът! Ив. Планински, БС, 57. Десницата ѝ на няколко пъти стисна и пусна дървения черен пистолет,.., отмъкнат от дома на един бивш голям баскетболист не толкова заради пълната прилика с истински — .. — колкото поради туй, че дангалакът,.., ужасно ѝ харесваше. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 13.

2. Глупав мъж; ахмак, будала. — А бе, защо ставаш дангалак, тебе не ти ли стига умът, че вуйчо ѝ те лъже? Ст. Младенов, Български тълковен речник I, 505.

— Тур. dangalak 'глупак; дебелак'.