ДАНДАНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНДАНЍЯ, мн. ‑ѝи, ж. Разг. Голям шум, врява, глъчка, обикновено на публично място. Задумкаха насърчително тъпани, заручаха зурли — вдигна се дандания. Г. Манов, КД, 142. Искаше да пише изложения, искаше да разобличава и не знам още каква дандания да вдига. Черемухин, ПД, 31. — Само че, да ти кажа правичката, свато, мене сватба не ми се прави. Илийко го удари по коляното. — Взе ми думата от устата! И защо ще дигаш дандании? Г. Караславов, Избр. съч. I, 336.

— От тур. dan dun 'междуметие за наподобяване шум от гърмеж'.