ДАННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ННИК, мн. ‑ци, м. Старин. Данъкоплатец. За България не го беше еня, и че Смилец е татарски данник. Ив. Вазов, Съч. XIV, 27. И грабеха къс по къс областите му, та си ги деляха. И тъй поделиха помеж‑

ду си много земя, та повечето данници станаха роби. Н. Райнов, КЦ, 15. Калокир ся яви пред тойзи бор со своите дарове, ниско ся поклони трижди на княза,.., и го поздрави от Никифора, като от данника, който провожда дарове на руските градове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 37-38.