ДАНТЕЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНТЀЛА ж. 1. Ажурена изплетена тъкан на различни фигури, която се употребява най-често за украса на дрехи, бельо, покривки, завеси и под.; тантела. Тя седеше на един широк стол и плетеше дантели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 85. Тя беше стара — .. — все още права, но съсухрена и избеляла, с пожълтели бели коси, с безброй бръчки по лицето и също толкова всевъзможни дантели по пищното облекло. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Старата чорбаджийка бе облякла официална рокля, украсена на шията и на гърдите с гюпюрена дантела. Ем. Станев,

ИК I-II, 260. От тия дълбоки прозорци, със завеси от чудесна брюкселска дантела, са ги [рицарите] изпращали прималнели съпруги, заключени с поясите на целомъдрието. К. Константинов, ПЗ, 223.

2. Вид ажурен плат на фигури. Отново са на мода дамските блузи и облекла от дантели. ^● Обр. Савелий сне една тежка икона. Дребното слабовато лице на Божията майка се губеше всред блясъка на кованите сребърни дантели. Д. Рачев, СС, 144. Шест дни Садък дълба камъка и зад ръката му оставаха гъвкави арабски букви, нежни розетки и тънки дантели. П. Константинов, ПИГ, 178. Вълните продължаваха да се разбиват в скалите на бяла пяна, която замрежваше изумрудената вода с най-нежна дантела. П. Бобев, ГЕ, 150. Слънчевите лъчи се стрелваха в шубрака и плетяха приказна дантела. М. Смилова, ДСВ, 9.

— От фр. dantelle. — И. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851.