ДАНТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНТЀЛКА ж. Умал. от дантела (в 1 знач.); тантелка. Недалеч от канапето,.., седеше, гърбом към прозореца, госпожа Калинова и зашиваше на едно детско рокле нова дантелка. Т. Влайков, Съч. II, 162. Все някак си нещо липсваше в гнездото, за да се почувства домашният уют.. Или кухненският бюфет не бе подреден както трябва, или на масата в хола не бе сложена покривка с дантелки. К. Калчев, СТ, 83. Криста се скри така стремително зад параванчето, сякаш я гонеха дяволи. Там намъкна своите морскосини гащички с бели дантелки, облече и роклята. П. Вежинов, НБК, 250.