ДАНЪКОПЛАТЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАНЪКОПЛА̀ТЕЦ, мн. ‑тци, м. Книж. Гражданин на дадена страна, който плаща данъци. Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се — ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Елин Пелин, Съч. I, 45. Тъй данъкоплатецът, пийнал селячки, / мърмореше своите теглила. К. Христов, Избр. ст, 192.