ДАР

ДАР, да̀ръ̀т, да̀ра̀, мн. да̀рове и (нар.-поет.) да̀ри, след числ. да̀ри, м. и (диал.) да̀ра, ж. 1. Нещо, обикн. предмет, дадено някому като израз на добри чувства или в знак на благодарност; подарък. — Аз бях честит да видя и даровете: за тебе скъпоценна и чудна бисерна огърлица. Ив. Вазов, Съч. XX, 17. Той притисна ягнето до гърдите си и гласно продължи: — Ще му кажа: дар ти давам първото агне. Турците да гониш. Д. Талев, СК, 119. От всички най-честита беше Алтъна. Не заради богатите дари, които Димо ѝ донесе, а че той се завърна здрав и читав. Г. Манов, КД, 93. От назе веселене, / от Бога ти много здраве: / Колко здравце по планина, / толко дари в тая къща! Нар. пес., СбНУ XLIV, 429. Скъп дар. // Нещо, което се подарява, дава се по силата на някакъв обичай или по традиция. Богомолците от деветте села на широката котловина,.., прииждаха да се черкуват в стария манастир,.., да поднесат дар и да искат изцеление на душата и тялото си. Елин Пелин, Съч. IV, 45. Кичеха иконата с различни дарове — пешкири, некроени платна, стари пари. Й. Йовков, Ж 1945, 232. Няколко пъти правиха водосвет,.., отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Елин Пелин, Съч. I, 71. Дар на новородено.

2. Обикн. мн. или събир. дар и (нар.-поет.) даре. Сватбени или годежни подаръци, които булката поднася на роднини и близки; прикя, чеиз. Цвета се стягаше за големия годеж с една трескава радост. Тя шиеше нови дрехи, китеше дарове. Елин Пелин,

Съч. III, 126. С каруци и коне из селото препускаха сватбари.. с бели дарове, завити като гъжва около главите им или прехвърлени през рамо. Й. Йовков, Ж 1945, 65. А пък на хора̀ и седенки [Велика] не пускаха. И дарът ѝ заключиха. Да не пристане на Огняна. Ил. Волен, ДД, 95. — Утре ще кумуваш, пък не си ми казал какво направи с дара — рече бащата, за да промени разговора. Ем. Станев, ИК III, 12. Дружки и недружки / у Ралица на добър час вървяхя; / и всички тя посрещаше засмяна, / и тънки дари стелеше пред тях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Похвали се малка мома, /../ — Аз си имам дребно даре, / дребно даре, девет ризи, / десетата сухо злато. Нар. пес., СбВСт, 18. Момински дари. Китени дари. Тънки дарове. Нар.-поет. Обикн. дар дарувам и дар даря. Излезнала младата невеста / по трапези ръка да целува, / по трапези дари да дарува. Нар. пес., СбНУ XLIV, 47. — Много здраве ,.., и прошка искам. Да ми дадат дозволение да им ида в къщата, дар да ги даря, както прилича на майстори, че при тях занаят съм взел. Р. Стоянов, М, 13. — Ние го [Божил Кехая] мислехме за лош човек,.., а той бил добър човек,.., та ни дари добра дара — със сливенско кило, кило и половина, все жълти жълтици. Д. Яръмов, БП, 56.

3. Само ед. Със съгл. опред. Дарба, способност за нещо; дарование, талант, надареност, заложба, даровитост. Спасов искрено съчувствуваше на приятеля си, в когото вярваше, че има писателски дар. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. От публикуваните писма на Лора може наистина да се съди и за нейния литературен дар; тия самопризнания,.., говорят с езика на талантлива, но непретенциозна писателка. М. Кремен, РЯ, 470. Безсъмнено Теофан имаше ораторски дар. Ст. Дичев, ЗС II, 367. Тази кака Нанка беше ербап жена, хубавица, висока, стройна, неука беше, ама от бога имаше дар от всичко да отбира. П. Незнакомов, ЖВ, 4. Тя беше своеобразна жена, лишена от всякакъв домакински и къщовен дар, от способността да скътва, да прибавя, да пести. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. И понеже беше енергичен и целеустремен до забрава и не му липсваше организаторски дар, той успя в кратко време да превърне станцията в добре обзаведен завод. А. Гуляшки, СВ, 283. Петър Райчев гостува напоследък с много голям успех в Белградската опера,.. Критиката се отзова най-възторжено за големия певчески дар на Райчева. К, 1926, бр. 88, 4.

4. Книж. Богатство, благо (обикн. на природата). Планината беше им дала всичките дарове на своята необятна красота и на своята тайнствена сила. К. Величков, ПССъч. I, 117. Понякога природата щедро изсипва много красота и много дарове само на едно място и свързва за всякога с него съдбините на един народ. Й. Йовков, Разк. III, 78. Пиршеството, твърде шумно и весело, се завърши с вкусния дар на Марица — пъстървите — опечени на богатата жарава. Ив. Вазов, Съч. XV, 132. // Духовни ценности, душевни качества и под. В този миг той го обичаше и се радваше, че може да му поднесе най-скъпия дар на душата си — откровеността! А. Наковски, МПП, 70-71. Ти, майко моя, радост невидяла, / недей проклина рожбата невярна, / че ще почерни кърпата ти бяла, / към твоя майчин дар неблагодарна. Е. Багряна, ВС, 41. Най-добрите дарове, които Бог е направил на человеците са: да бъдат полезни на подобните си и да ги учат на истината. А. Начев, ПЖЧ (превод), 2.

Дар слово. Книж. Умение, способност да се говори свободно, красноречиво. — Станчо е оратор. Станчо има дар слово. Й. Йовков, ПГ, 211. — Тия въпроси [за свободата на волята и на личността] са мъчни и заплетени. Хатипов уж ги разбира изтънко. Той ляга и става с Хегеля, само че няма дар слово — отвърна Ганкин. Ем. Станев, ИК I-II, 67. Шетам като булка без дар. Разг. Ирон. Усърдно, старателно (шетам).

Списък на думите по буква