ДАРАКЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРАКЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. 1. Мъж, който работи на дарак (в 1 знач.). ДИП "България" — София — Княжево търси .. даракчии — мъже — 6 места. ВН, 1960, бр. 2721, 3.

2. Мъж, който притежава даракчийница и се занимава с даракчийство. От демократическата партия бе избран предишният кмет Гърмелов, а от широките социалисти — младият, наперен и амбициозен даракчия Катъров. Г. Караславов, ОХ III, 510. Не за конституционна монархия загинаха Ботев и Левски. Синовете на дюкянджиите и даракчийте забравиха кръвта на революционерите. Й. Радичков и др., ГСП, 129.