ДАРБА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДА̀РБА ж. 1. Вродено качество, способност у някого за творческа дейност в областта на изкуството, науката, техниката и др.; дар, дарование, талант, надареност, заложба, даровитост. — Аз бих оставил ръкописа си, но желая да чуя от вашия жив глас мнението ви за моята дарба или бездарност. Ив. Вазов, Съч. IX, 66. За да направи Данте велик, съдбата му даде всички дарби. К. Величков, ПССъч. I, 313. Най-после той се оплака, че новите майстори, по-учени и свършили училище, бяха подбили вече съвсем старото иконопиство. — Дарба имаш ти, голяма дарба! Тя ти е дарена от бога и на бога трябва да служиш с нея, а не на дявола. Й. Йовков, Ж 1945, 91-92. — Рафе Клинче, майко — каза той и не дочака отговора на Султана: — Ти, зная не го харесваш, но защо пък наистина... Той е човек с дарба, занаятът му е най-добър. Д. Талев, ЖС, 378. Такъв беше Георги Райчев — честен човек, самобитен писател. Най-ценна у него беше дарбата, която бликаше от всичко, написано от него — дарбата да наблюдава, да поглъща, да разказва. Н. Лилиев, Съч. III, 38. Въпреки блестящите си ораторски дарби — а може би тъкмо поради тях — кариерата му западаше бързо, нещо, което не бе известно на нюйоркския адвокат. Д. Димов, ОД, 121. Карл XII, когото тии мислили за слаб съперник, ненадей‑
но показал велика даровитост и дарба за славен войвода. ВИ, 159-160.
2. Остар. и диал. Дар (в 1 знач.); подарък. Скочи, та ни посрещна, наточи ни ведро вино, че запретна златни скути, бели ръкави, че ни дари добра дарба, превит кравай, на кравая кръст дукато. Ил. блъсков, С, 12. Без да гледат на дарба и отплата, те си гощават поклонниците добре. Ил. Блъсков, ЗК, 97. "Той [конят] нека е твой; също и робът, дето го развожда. Освен това ти дарувам още две камили,.." Абдалах благодари за те големи дарби. БО, 1846, бр. 1, 3. "Скочете, момчета, подскочете, че сме дошли на наш болерина в годината еднаж, та ни дарба подари виян кравай." СбНУ I, 11. Цар си Марко дарба подарява / три товара хазна, два конака добри / вов сряд Одрин най на добро място. Нар. пес., СбНУ XLVI, 6. ● Нар.-поет. Обикн. дарба даря. — Мъжко си дете сдобихме, / баба не го йе видяла, / дарба не го йе дарила, / пележ не му йе давала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 269.
3. Остар. и диал. Дар (във 2 знач.); прикя, чеиз. Посрещна ги момината майка — / приготвила три талиги дарба, / наред дари куму що пърлича [прилича, подхожда]. Нар. пес., СбНУ XLVI, 7. — Мале ле, мила майчице, / защо се толко надахме, / надахме и радовахме, / три години коний зобихме, / две години дарби готвихме, / кога ся уйкя зажени, / д'идеме уйки на сватба? Нар. пес., СбНУ XLVIII, 135. Млого съм дарби готвила; / на секи свата — по ата, / на стари свата — два ата. Нар. пес., СбГЯ, 134.
4. Остар. и диал. Милостиня, подаяние. Рада викнала, що могла: / "Боже ле, мили боже ле! / Така ли Рада мислила, /../ черно циганче да земе, / на дарба Рада да ходи, / по село, и по друмове?" Нар. пес., СбБрМ, 102. Филип, цар францушки, срещна кога си едного просяка, който искаше от него богата дарба. П. Р. Славейков, СК, 112.