ДА̀РБИЦА

ДА̀РБИЦА ж. 1. Обикн. ирон. Умал. от дарба (в 1 знач.); малка, незначителна дарба, дарбичка. — Стихчета сме писали, доста хубавки.. Усещахме и ние в гърдите си тоя дар божи и се трудехме с перото.. Имах си дарбица, ви казвам. Ив. Вазов, Съч. X, 24. Види се работата, и подлец да бъдеш не е лесен занаят, все трябва да имаш някоя дарбица: кураж ли да го наречеш или просто трябва да имаш зализана физиономийка. Ал. Константинов, Съч. I, 205.

2. Диал. Умал. от дарба (във 2 знач.). Кравица — божа дарбица. Който има крава, има (дарен е) с какво да се прехранва. СбНУ XXV, 26.

Списък на думите по буква