ДА̀РВАМ

ДА̀РВАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Дарявам. Прекръстват и всите, колцина би се нашли в къщата, за "здраве".. Прекръстените или домакина дарват ги с няколко пари или друго нещо. К. Шапкарев, Р, 14. Царот, благодарен от хитрите отговори девойкини, я пофалил за умшчената нейна, я дарвал и нея, и сестрите, и така и 'и изпратил с голема чест. Нар. прик., СбНУКШ, 9. И ми одела мила Мария / от село в село, от кукя в кукя, / и ми отиде в майкино село, / в майкино село, вуйкова кукя, — / "Дарви ме, вуйко, жити Мария!" Нар. пес., СбБрМ, 111. Нар.-поет. Обикн. дар дарвам и дарчок дарвам. Тога им велит младо спаивче: / — Е, гиди вие, китени сватой! / Ал изан имат млада невеста / ръка да бацит, дар да я дярява? Нар. пес., СбБрМ, 92. Кога станее дома да си одят, / голем дарчок сите я дареа. Нар. пес., СбБрМ, 185. дарвам се страд.

Списък на думите по буква