ДАРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРЀНИЕ, мн. ‑ия ср. 1. Пари, вещи, имоти и др., подарени от някого на някое лице, учреждение и др., обикновено с благотворителна и обществена цел. В обиколките на селата Левски придружава хаджи Василий, помага му в службата и пренася даренията. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Даренията, събирани по празниците, стават все по-малко и не стигат за издръжката на монасите. К, 1963, кн. 2, 36. // Подаряване, даряване на някое лице, учреждение и др. пари, вещи, имоти и под., обикновено с благотворителна или обществена цел. И той като княза почнал да дружи с прости селяни и технитари, правел дарения на отроците от бащините си земи отвъд Писаница. М. Смилова, ДСВ, 248-249. Още приживе, през 1876 г.,.., той завещал цялата си колекция на държавата.. Вестта за дарението обаче вдигнала сред официалните правителствени и академични кръгове буря от негодувание. Хр. Ковачевски, СК, 127. След като цар Борис III направил дарения за строежа на вълнолома и на църквата, през 1934 г. градчето от благодарност се кръстило Царево. Диал., 1990, бр. 28, 12.

2. Юрид. Договор, с който едно лице отстъпва безвъзмездно пари, вещи, недвижими имоти и др. на друго лице, което приема. Освен това заповяда на писаря си да напише дарение на хората от Елинденя. Подаряваше им три планини. А. Дончев, ВР, 248.