ДАРМОЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРМОЀД м. Книж. Мъж, който живее на чужд гръб, който яде даром хляба; готован, търтей, тунеядец. — На него ще дам, не на тебе. Защото ти си готован, дармоед, неблагодарник!.. Ти ще оплюскаш всичко, а той от пара̀та сто ще направи. Г. Караславов, С, 155. — Тъй било според държавната норма.. — Вятър работа!.. Та сега у нас за пръв път има такива автомати, кога да изработят нормите. Това са някакви дармоеди.. и завистливци на всичко отгоре. П. Вежинов, НБК, 324. В лъчистото сияние на майския ден пърхаше надеждата за Новия свят,.., в който складовете и фабриките щяха да принадлежат на всички, а не на шепа дармоеди, които сега изпращаха въоръжените си слуги да стрелят срещу работниците. Д. Димов, Т, 292.

— Рус. дармоед.