ДАРОВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРО̀ВАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. Дарявам. И зема цар греческий без числа злато и сребро.. И дарова дарове много Марии царице жене Йоана царя. Хр. Павлович, Ц, 41. И като им даровал всичко друго, що им било потребно, пратил им и майстори да им соградат тамо в пустинята церква, и килии,.., за да можат да се бранят от разбойничиските нападения. Н. Рилски, ОМР, 26-27. Пленниците са боели, че ще ги затрият вечно. Но Кир великодушно им даровал свободата и от врагове ги направил най-верни съюзници. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 126. Един млад момък бе‑

ше успял да спечели наклонността ѝ и тя му беше даровала сърцето си. Ч, 1871, бр. 13, 405. Като са е оженила, / Мирча Баяни направи / тънка ми хурка сребърна / и добро златно вретенце, тънки дарове да преде, / юнаци да дарова. Нар. пес., Христом, ВВ, 121. даровам се страд.