ДАРОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Диал. Който е предназначен за сватбен дар, подарък; даровнишки. Бързаше тоя изплашен свят да скрие и прикъта у съседи, у роднини това, което му е най-ценно: даровно платно, възглавници, престилки. Н. Попфилипов, БД, 82. Платното ми йе ленено, / ленено и копринено — / ленено платно даровно, / за свекър и за свекърва. Нар. пес., СбНУ XLVI, 232.