ДАРОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има някаква дарба; талантлив, надарен, способен. Цялата тази уредба [на апартамента на Каев] беше направена от някой даровит, но беден художник срещу мизерна надница. Г. Караславов, Т, 12. Най-важното — умееше [Ран Босилек] да намери талантливо произведение и да насърчи млад даровит актьор. А. Каралийчев, С, 223. В Търново са запазени няколко постройки от даровития самоук архитект и инженер Никола Иванов Фичов от Дряново, наречен още Колю Фичето. Ст. Михайлов, БС, 110. — За мене Бешков е един от най-даровитите хора в България, у когото има елемент на гений. Ив. Сарандев, ЕС, 113. Един прочут мъдрец имал едничък син, работлив, умен и даровит за чудо и приказ. Ран Босилек, Р, 94. Йоан е замечателен и като учен човек, и като даровит проповедник. СбС, 168. Дават множество стипендии на сирашки, а даровити деца. Ч, 1971, бр. 16, 511.