ДАРОВИТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРОВЍТОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Само ед. Качество на даровит; дарба, дар, дарование, талант, надареност, заложба. Да, аз съм виждал Антона Страшимирова да беснее като разярен лъв срещу обществените неправди и да се възторгва до сълзи от даровитостта на поети, писатели и художници. Сб??СЕП, 73. Ние считаме за голямо престъпление да разказваме на и без това суеверното човечество за подвизите на несъществующите герои, за ума на непознатите мъдреци, за даровитостта на измислените гении и пр. Знан. 1875, бр. 13, 207.

2. Рядко. Даровит човек; дарование, талант. Първият период в нашата нова художествена литература се завърши с несполучения опит на най-силната за времето даровитост — Ив. Вазов, — да мине от творческите слоеве на възродителния период.., към новия град, който идеше по свой ред да твори. А. Страшимиров, ЕД, 12.