ДАРОХРАНИТЕЛНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРОХРАНЍТЕЛНИЦА ж. Църк. Черковен съд — метална кутийка, в която се пазят частици от сухо причастие. — Да ги [хусарите] пуснем, че да ограбят дарохранителницата и сребърните ризи на светците! Не ми е изпила кукувица ума! Ст. Загорчинов, ДП, 173.