ДАРУ̀ВАМ

ДАРУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Старин. и диал. 1. Поднасям някому нещо (предмет, вещ, имот и под.) като израз на добри чувства или в знак на благодарност; дарявам. Той излезе от стаята и след малко се върна с бяла, добре изгладена риза в ръце.. — Вземи я! — .. — Няма с какво друго да те дарувам.. — Вземи я. П. Вежинов, ЗНН, 150. И заводът, и кооператорите ги даруваха, та им напълниха къщата с подаръци. Ст. Даскалов, ЕС1 57. "Той [конят] нека е твой.. Освен това още две камили." БО, 1846, бр. 1, 3. Нар.-поет. Обикн. дар дарувам и дарба дарувам. — Ой ви вази, голи цигани, / я хайде да ви заведа, / да ви заведа в наща държава, / че там даруват хубава дарба. Нар. пес., СбВСт, 382. // Създавам, поднасям като дар на някого някакво положение, преживяване, което той силно желае; дарявам. — Оженете Бояна за Калофер. И той да слезе от планината — пашата и на него ще му дарува свобода. М. Марчевски, П, 24. — Не ме дарувал мене Господ с деца, ама и аз съм израсъл во фамилия християнска. Д. Талев, ПК, 231. В пожелания и благословии. — И прости, Господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг, и дарувай здраве на христолюбивия цар Асеня. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. — Отвори ми Дойчин вратата и ме побутна вътре. Както влязох тъй и паднах на колене пред майчицата ти, Бог да ѝ дарува мир на оня свят! Ст. Загорчинов, ДП, 167. — Пратен съм да кажа наравно с Куно: здраве на нашия владетел хан Пресиян, да го дарува небето с още сто години живот и сила! Й. Вълчев, СКН, 58. Преждевременната смърт на добрия ви съпруг е голяма загуба за вас.. Молим Всевишния Бог да го успокои между праведните, а на вас и чадата ви да дарува утешение. Пряп., 1903, бр. 81, 2.

2. Стесн. Поднасям някому някакъв дар (най-вече сватбен или годежен) според обичая или традицията; дарявам. На сватбата го даруваха с една голяма бяла риза, дълга чак до колената му, тъкана от мама. К. Калчев, ПИЖ, 105. — Джено, ще ми направиш ли работата за Бората? На сватбата ще те дарувам с копринена риза и жълти обувки. — Умряла съм за твоите дарове! К. Петканов, ДЧ, 109. Гледа царицата и не може да повярва на очите си: ръката му е превързана с нейната кърпа, с която е дарувала царя пред венчалния си обряд. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. Най-напред газеха в снега няколко музиканти цигани, облечени с пъстроцветни дрехи, взети я от битпазар, я дарувани при погребения. Н. Кирилов, ПД, 94-95. Дарувам църкви и ванастири. Дарувам новородено. Нар.-поет. Обикн. дар дарувам. Излезнала младата невеста / по трапези ръка да цалува, / по трапези дари да дарува. Нар. пес., СбНУ XLIV, 47.

3. Рядко. Дарявам (в 3 знач.). Според него аз недостатъчно използувам дарбите си, с които ме била дарувала природата. К. Калчев, ДНТ, 100.

4. Давам някому милостиня. — Господарице-дарице, дарувайте ми малко лебец — чува се сладникав и провлачен напев. Т. Влайков, Пр I, 189. Тая сутрин той бе узнал от градската мълва, че зет му вчера в кръчмата се е заканил да дарува бедняците, и това нещо никак на го учуди. Т. Харманджиев, Р, 44. — Що да дарувам, просяче? /../ — Нагреби бела белия / и червена ченица, / та си дарувай просяче! Нар. пес., СбНУ XLIV, 418. Идеечи Марко низ Клисура, / согледа си млада прошлякина, / и си бърка у златна пазуха / да извади жъта дуката / да дарува млада прошлякина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 85. дарувам се страд. — Тук се даруват сиромаси, а не цигани. — Та има ли по-сиромаси от циганите, ма стрино? Т. Харманджиев, Р, 48. Майката остана много радостна от сичките дарби, които ся даруваха на дъщеря ѝ. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 264.

Списък на думите по буква