ДАРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДАРУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Старин. и диал. 1. Поднасям някому нещо (предмет, вещ, имот и под.) като израз на добри чувства или в знак на благодарност; дарявам. Той излезе от стаята и след малко се върна с бяла, добре изгладена риза в ръце.. — Вземи я! — .. — Няма с какво друго да те дарувам.. — Вземи я. П. Вежинов, ЗНН, 150. И заводът, и кооператорите ги даруваха, та им напълниха къщата с подаръци. Ст. Даскалов, ЕС1 57. "Той [конят] нека е твой.. Освен това още две камили." БО, 1846, бр. 1, 3. ● Нар.-поет. Обикн. дар дарувам и дарба дарувам. — Ой ви вази, голи цигани, / я хайде да ви заведа, / да ви заведа в наща държава, / че там даруват хубава дарба. Нар. пес., СбВСт, 382. // Създавам, поднасям като дар на някого някакво положение, преживяване, което той силно желае; дарявам. — Оженете Бояна за Калофер. И той да слезе от планината — пашата и на него ще му дарува свобода. М. Марчевски, П, 24. — Не ме дарувал мене Господ с деца, ама и аз съм израсъл во фамилия християнска. Д. Талев, ПК, 231. ● В пожелания и благословии. — И прости, Господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг, и дарувай здраве на христолюбивия цар Асеня. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. — Отвори ми Дойчин вратата и ме побутна вътре. Както влязох тъй и паднах на колене пред майчицата ти, Бог да ѝ дарува мир на оня свят! Ст. Загорчинов, ДП, 167. — Пратен съм да кажа наравно с Куно: здраве на нашия владетел хан Пресиян, да го дарува небето с още сто години живот и сила! Й. Вълчев, СКН, 58. Преждевременната смърт на добрия ви съпруг е голяма загуба за вас.. Молим Всевишния Бог да го успокои между праведните, а на вас и чадата ви да дарува утешение. Пряп., 1903, бр. 81, 2.
2. Стесн. Поднасям някому някакъв дар (най-вече сватбен или годежен) според обичая или традицията; дарявам. На сватбата го даруваха с една голяма бяла риза, дълга чак до колената му, тъкана от мама. К. Калчев, ПИЖ, 105. — Джено, ще ми направиш ли работата за Бората? На сватбата ще те дарувам с копринена риза и жълти обувки. — Умряла съм за твоите дарове! К. Петканов, ДЧ, 109. Гледа царицата и не може да повярва на очите си: ръката му е превързана с нейната кърпа, с която е дарувала царя пред венчалния си обряд. К. Величков, ПССъч. VIII, 260. Най-напред газеха в снега няколко музиканти цигани, облечени с пъстроцветни дрехи, взети я от битпазар, я дарувани при погребения. Н. Кирилов, ПД, 94-95. Дарувам църкви и ванастири. Дарувам новородено. ● Нар.-поет. Обикн. дар дарувам. Излезнала младата невеста / по трапези ръка да цалува, / по трапези дари да дарува. Нар. пес., СбНУ XLIV, 47.
3. Рядко. Дарявам (в 3 знач.). Според него аз недостатъчно използувам дарбите си, с които ме била дарувала природата. К. Калчев, ДНТ, 100.
4. Давам някому милостиня. — Господарице-дарице, дарувайте ми малко лебец — чува се сладникав и провлачен напев. Т. Влайков, Пр I, 189. Тая сутрин той бе узнал от градската мълва, че зет му вчера в кръчмата се е заканил да дарува бедняците, и това нещо никак на го учуди. Т. Харманджиев, Р, 44. — Що да дарувам, просяче? /../ — Нагреби бела белия / и червена ченица, / та си дарувай просяче! Нар. пес., СбНУ XLIV, 418. Идеечи Марко низ Клисура, / согледа си млада прошлякина, / и си бърка у златна пазуха / да извади жъта дуката / да дарува млада прошлякина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 85. дарувам се страд. — Тук се даруват сиромаси, а не цигани. — Та има ли по-сиромаси от циганите, ма стрино? Т. Харманджиев, Р, 48. Майката остана много радостна от сичките дарби, които ся даруваха на дъщеря ѝ. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 264.