ДАРЧИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАРЧЍН м. Готв. Благоуханна кора на тропическо дарво, която се употребява като подправка; канела. На буре от 10 ведра земи 20 драми карамфил и толкова дарчин (канела), турни го с една кисийка във виното,.., от това добива виното добър вкус. П. Р. Славейков, СК, 98. Прахът, който повлачал дъжда, имал шар на чукана канела (дарчин). Пч, 1871, кн. 3, 45. Да накупа / всякакви миризми, / най-повече / дарчин и ка‑

рамфил, /../ да намажа / мойто бело лице. Нар. пес., СбНУ III, 40.

— От перс. през тур. darçin 'китайско дърво'.