ДАСКАЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАСКАЛЍЦА ж. 1. Остар., сега разг. пренебр. Учителка. На сутринта отидох на черквата Възнесение и заварих, че даскалица една.. четеше слово от Софрония. П. Р. Славейков, БП I, XXVI. А и вие вървете да помагате!.. Па дано утре даскалицата не ви изпита. Б. Несторов, АР, 256-257. Гергина остана малко изненадана от това нечакано посещение на учителката.. Гергина се отдръпна,.. и рече: — Не думай така, даскалице. Д. Спространов, С, 307-308. — Остави купешките фрази, Катя. Не ставай истинска селска даскалица. М. Грубешлиева, ПИУ, 149.

2. Разг. Ученичка. Още при изгрев слънце тая сутрин Иванка Руменова излезе на чардака.. и чакаше да дойдат ученички.. — Ето ти ги тука са моите даскалици.. Чакат. Д. Талев, ПК, 238-239.

3. Остар. Жена, която учи някого на нещо, обикн. лошо, нередно. ‑Нима тя остана да живее на село?.. — Прибраха се в Търново.. Живеят у Кираца Станчевата, учителката. Нали тя бе Мариината даскалица по тия мурафетлъци. В. Геновска, СГ, 16-17.