ДАСКАЛЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАСКАЛЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Професия, работа на даскал; даскалство, учителство. Може би на теб още не е известно, но аз сложих край на даскаллъка. Пенсионирах се. П. Незнакомов, СМ, 13. През времето, дорде не ходех на школото, той ще да е напуснал даскаллъка в наше село. Т. Влайков, Пр I, 209. С това се свършва първият период на неговия даскаллък, през време на който училищната си работа той кара не по терка на килийните даскали преди и подир него. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. — Черният труд, батенка, е за простия народ, както и даскаллъкът — за ординарните хорица. Ив. Вазов, Съч. XI, 142.