ДА̀СКАЛОВ

ДА̀СКАЛОВ, ‑а, о, мн. ‑и, прил. Остар., сега разг. Който е на даскал; даскалски. Полският пъдар докара в общината един подплашен хлапак, натоварен с цял наръч млади, крехки лозови издънки.. Отзарана го хванал пъдарят, като ги кърши из даскаловото лозе до вашата нива, и го докара. Чудомир, Избр. пр, 119-121. — Нощес един вълк прескочи през оградата.. — През коя ограда? — През нашата. — Не думай мари, Цонке? То ще е било даскаловото куче. К. Калчев, ПИЖ, 101. От сваде скат Малена, / Цоне, Малено, Малено, / от сваде добри домове — / сѐ за попови синове, / попови и даскалови. Нар. пес., СбНУ XLIV, 346. Гайденце ле, писанко, / със маниста низано! / Коя го йе низала? — / Поповата дъщеря, даскаловата балдъза. Нар. пес., СбНУ XLVI, 274.

Списък на думите по буква