ДАСКАЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀СКАЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и прил. Остар., сега разг. пренебр. 1. Който се отнася до даскал; учителски. Шуреят му Богдан можеше да върви доброволец и пет пари да не дава. Само едно даскалско място има. В. Геновска, СГ, 364. — Слушай, аз ще поема този дълг. За година-две ще го погася. — Ти ли бе, с твоята даскалска заплата? — стрелна го Стамат. — Само ще ме играеш. В. Геновска, СГ, 219. Празен аз не седях, все пипах и вършех нещо от тогашните даскалски работи: преписвах дамаскини, сказания и достопамятните си изречения. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98. Даскалското пусто хоро — / то йе хоро най-убаво / най-убаво, най-гиздаво — / със таблички заграденко / и със, перца преграденко! Нар. пес., СбНУ XLVI, 273.

2. Присъщ, свойствен на даскал, характерен за даскал. Татко отговори, че имала даскалски вкус и нищо не разбирала от литература. Ст. Христозова, ДТСВ, 7. А в последния момент,.., може би ще се пробуди и ще заговори в душата му чувствителната даскалска съвест. Т. Влайков, Съч. III, 295. — Знаете ли защо дойдох тук чак от Шумен? — попита все тъй загледана пред себе си. — Нищо чудно — отвърна Вардарски небрежно. — Даскалска участ. Д. Талев, ПК, 185. До доктора седи един испанец, прокурор на касационния съд в Мадрид, една свита даскалска фигурка,.., но,.., учен юрист. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Отраснал волно по гори и поля, той [Калчев] още не можеше да свикне с даскалския си затворнически живот и пролетно време някаква невидима ръка с неумолима сила го заблъскваше навън, към ниви и ливади. Ц. Церковски, Съч. III, 124.

◊ Даскалска поезия. Литер. Подражателни стихотворения с учителска тематика, написани през първата половина на XIX в. от български учители.