ДАСКАЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАСКАЛУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Остар., сега разг. пренебр. Работя като даскал; учителствувам. Додето даскалуваше още учител Климент.., чорбаджи Мичо често подбираше няколко свои приятели и отиваха на училището. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Според както разбрах отпосле, селските първенци го не харесали, че бил доста простичък и не пеял хубаво в черква, та като завършил годината, не го главили пак и той заминал да даскалува нейде по Загорието. Т. Влайков, Пр I, 209. — Нека да го попитаме, каза един старец, да видим той ли ще ни даскалува, та ако ни аресва, нека каже какво иска. Ил. Блъсков, ЗК, 28. Коя местност как се нарича,.. кога, кои даскали са даскалували.. всичко това бай Сандю знае и може да ви го разкаже, сякаш че от книга го чете. Н. Хайтов, ШГ, 62.