ДАТИРО̀ВКА

ДАТИРО̀ВКА ж. Книж. 1. Означаване, надписване на датата, когато е станало някакво събитие, когато е извършено нещо. Точната датировка на портрета — 17 ноември 1837 г., е първата по рода си в портретния жанр от Българското възраждане. КГ, 1972, кн. 1, 6. Като изхожда от датировката на дописката на Левски, поместена в Свобода,.., Бурмов приема, че мисията на двамата ловчанци се е състояла между тия две дати: 28 януари и 5 февруари 1871 г. Ив. Унджиев, ВЛ, 165. Над входната рамка за отвода на приземието е отбелязана годината 1863, вероятно датировка на изписването Ј. П. Теофилов, К, 64.

2. Определяне, установяване на времето, откогато нещо съществува, когато е било създадено нещо. Нойн-Улинските погребения принадлежат на знатни лица .. Систематическите изследвания ни дават точната датировка на културата. Ив. Величков, Р, 1927, бр. 236, 3. Археолозите предложиха нова датировка за изграждането на черквата.

— Рус. датировка.

Списък на думите по буква