ДАТЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ТЧИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Спец. Уред, който служи за установяване на определени физични величини (температура, налягане и др.) и преобразуването им обикн. в електрически величини (напрежение, ток); преобразувател. За ориентация на кораба "Восток" бе използван принципно прост метод за ориентиране на една от осите на кораба към Слънцето с помощта на оптичен датчик за търсене на Слънцето. Превод, Вселена 69, 129. За целта те [роботите] са снабдени с разнообразни "осезателни" датчици. Роботите от второ поколение се разработват усилено в световен мащаб. РД, 1978, бр. 334, 4.

— Рус. датчик.