ДАУЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀УЛ м. Диал. Тъпан. — На крак, на кра-а-к! — дойде провлачен вик откъм еничарските шатри. Изви се и замря всред тътена на даулите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. Две-три циганки излязоха напред, разпериха шарени шалвари и заиграха кючек. Отнейде пак задумкаха даули, писнаха и зурли. А. Христофоров, А, 53. — Аз, Маце, не съм страхлив човек, ама като видях как хайдут Колювата Бойка смъкна ризата си и я хвърли на брега, примрях. — Тум, тум! — екна сърцето ми като цигански даул. А. Каралийчев, В, 38.

Ѓ Направям / направя <на> даул някого. Обикн. в св. Диал. Набивам жестоко някого, пребивам го от бой. — Колко му ударихте на Кунчова .. Деветнайсет и шест?.. — И все по голо? — Да. — А бе даул сте го направили? — изсмя се весело и гръмогласно един. Ив. Вазов, Съч. ХI, 100-101.

— От тур. davul. — Друга (диал.) форма: давІл.