ДАФИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАФЍН прил. неизм. Само в съчет.: Дафин дърво. Нар.-поет. Дафиново дърво. Тръгнала е божа майка, / та отводя долу, долу, / да си търси мирна земя, / мирна земя, дафин дърво. Нар. пес, СбНУ ХLVI, 80.