ДАФИНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАФЍНОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Който се отнася до дафина; лавров. — Иска ми се .. да ида на Света гора да видя градината на Света Богородица и да Ј се поклоня .. И да ви донеса светогрски ножчета, кръстчета, броеници, щамби, дафинови зърна и грозде за мляко на родилниците от лозата на Св. Симеона. Ц. Гинчев, ГК, 86. Корабе, спри! На Аполона / там виждам храма — аз съм жрец: / до мраморната му колона / ще сложа дафинов венец. Ив. Вазов, Съч. II, 118.

Ѓ Дафинов лист. Готв. Листа от дафиново дърво за подправка на ястие. Към ароматичните подправки спадат магданозът, джодженът, чубрицата, червеният пипер, дафиновият лист и т. н. Н. Сотиров, СК, 27. Вечеряха в кухнята — сред дървените лавици и миризмата на дафинов лист и препържено олио. Ем. Манов, ДСР, 90. Едното дете летеше към бакалина за масло, другото за дафинови листа. Д. Немиров, Д № 9, 48. Дафиново дърво. Вечнозелено ниско дърво или храст от семейство лаврови с продълговати кожести листа, жълтеникави или зеленикави цветове, събрани в съцветия и костилков черен плод. Laurus nobilis. На височина от 700 — 1600 м склоновете са покрити с вечнозелени храсти и гори от дафиново дърво. ВН, 1960, бр. 2618, 4. По

Балканския полуостров растат миртови и дафинови дървета. С, 1872, бр. 39, 310.

— Софр. Врачански, Неделник, 1806.