ДАЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДА̀ЧНИК
ДА̀ЧНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Човек, който има вила3 или живее във вила3; виладжия. Дачно селище при брега на морето. . Денят е неделен и дачниците са вън от домовете. К. Константинов, П, 93.