ДАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДА̀ШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Диал. Който дава без да се скъпи, който обича да дава; щедър. Така Герасимови даваха за всяка дума по нещо и нито той, нито майка му, която инак не беше от дашните, усещаше как къщата им се изпразваше било от чужди, било от свои. Ст. Даскалов, СД, 253.