ДАЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДАЯ̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. 1. Дървен кол, който се използва за подпора на ограда, стена и под. (Н. Геров, РБЯ).

2. Прен. Бой. П. Р. Славейков .. е бил по-милостиво настроен към плахите си дивачета-ученици. Той оставя настрана даяка. П. П. Славейков, Събр. съч VI (1), 63.

◊ Удрям (хвърлям) <един, някой> даяк някому. Разг. Набивам някого. — Дай си личната карта! — Нямаш? Добре. Слушай, по̀ляк, заведи тогова в общинския яхър и го вържи на яслите като магаре. Ударѝ му и един даяк. Елин Пелин, Съч. IV, 181. "Бре — викам си на акъла, — ами ако речат сега да ми хвърлят някой даяк?" Хр. Радевски, Избр. пр III, 45. — Само че после в Горната махала срещнахме Стефан, председателя им, и той взе да се заяжда, да ни плаши със съдилища. И той изяде даяка. Ем. Манов, ДСР, 302.

— Тур. dayak.