ДАЯ̀НЯ

ДАЯ̀НЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. Простонар. Обикн. предл. на. Устоявам на въздействието, на натиска на нещо, обикн. неприятно; издържам, изтрайвам, понасям.

Па не стига това, ами па и градът не е близко.., а я, нали ме видиш, пусти нозе, ослабнели, па не даянят вече на път... М. Георгиев, Избр. разк., 212. — Последно желание. И съм те заклел да го изпълниш. — Ами ти сериозно?! — Не разбираш ли бе, човек — даяних дотук и... край. Н. Стефанова, ПД, 49. Спестявам франковете и купувам туй-онуй. Бъдете спокойни, аз даяна на сух хляб и кашкавал. Б. Априлов, КН, 23. Германецът, като заколи свиня, всичкото го прави на салам, две години може, значи, да яде от една свиня, а ние за два месеца отупаме цяла свиня и после даяним на треволяци. Й. Радичков, ББ, 35.

— От тур. dayan-mak. — Други форми: дея̀на, деА̀на.

Списък на думите по буква