ДВАЖД —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВАЖД нареч. Остар. и диал. Дваж (в 1 и 2 знач.); дважди. Дважд Хараламбов в просъница отваряше очи сепнато и попиваше. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 10. След бащината им смърт [синовете] прекопали дважд и трижд лозето. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 73. Освен Пенча сичките други в къще са радваха на Иванча, а той беше дважд по-радостен. Ил. Блъсков, ПБ II, 45.