ДВАМИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВАМЍНКА, ‑та, числ. бройно. Разг. Умал. от двамина. Кръстьо се надяваше, че гостенинът ще остане в стаята си и че ще вечерят само дваминката. Г. Караславов, ОХ III, 73. Ядем масури, приказваме си и добре ни е да си седим така дваминка пред огъня... Т. Влайков, Пр I, 306. Те бяха порасли вече и Иванчо беше станал млад момък, а па Марийка девойка, и дваминката като две капки. П. Р. Славейков, ИМ, 12. Знаеш ли, байо, помниш ли, / коги остахме дваминка, / дваминка, две сирачета? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 27.