ДВА̀МКА, ‑та, числ. бройно. Разг. Умал. от двама; двамца. — Шегува се, Ванко! Имах работа и трябваше да я свърша. Пък и защо да ви преча? Гукайте си двамката... М. Грубешлиева, ПИУ, 145. Пеле що пеле двамката — надпя Марийка славея! Л. Каравелов, Съч. V, 201.