ДВАНАДЕСЕТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВАНА̀ДЕСЕТИ и (съкр.) дванА̀йсети, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Числ. поредно от дванадесет. Между шубраците и скалите, където е дванайсета рота, още се вижда знамето. Й. Йовков, Разк. I, 87. Три деня младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на боя ревът. / Пристъпи ужасни! Дванайсетий път / гъсти орди лазят по урвата дива, / и тела я стелят и кръв я залива. Ив. Вазов, Съч. I, 203. ^● Само м., нечленувано. Самост. или в съчет. с името на съответния месец. За означаване на дата — дванадесетия ден от месеца. Заминаваме на море на дванадесети. ѓ Дванадесети юли.

2. Като същ. дванА̀десета и (съкр.) дванА̀йсета ж. Само с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на дванадесет равни части. Една дванадесета. Пет дванайсети.

Ѓ Бие (удря / удари) дванадесетият час. Книж. Настъпва последният, решителният момент, когато трябва да стане, да се случи или да се извърши нещо. Съзрял [Йохан] хусарите през дим и плам / крещи, издъхвайки: "Назад! Назад!" / .. / Безумци! Всяка капка кръв пред вас / ще бликне нови хиляди борци! / Веч бий дванайсетият кобен час / и ще сразим престъпната ви власт! Хр. Смирненски, Съч. I, 67. "Другари, горе челата! Дванадесетият час за борбата е ударил. К. Ламбрев, СП, 40. Дванадесетият (дванайсетият) час. Книж. Последният и решителен момент, когато трябва да стане, да се случи или да се извърши нещо.

— Друга (остар. и диал.) форма: дванА̀есети.