ДВЕЙКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЀЙКИ, ‑кя, ‑кьо, мн. ‑и, числ. поредно. Диал. Втори; двеки, двети. Откинаха едно крило, / накараха да го броят; / .. / откинаха двейкьо крило, / зафанаха да го броят; / броили го [стадото] такмо три дни. Нар. пес., СбНУ II, 7. Разкопах, мале, пръвни гроб, / .. / коги разкопах двейкя, / оно беше млад момък / със зелен венец на глава. Нар. пес., СбНУ ХLI, 409.