ДВЕНЕДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЕНЕДЀЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Двуседмичен. Кирливата му от двенеделно носене яка ставаше все по-кирлива. Ив. Вазов, Съч. ХI, 90. В заповедта на плащане съдът предлага на ответника: вътре в двенеделен срок и под страх на принудително изпълнение да внесе на ищеца дължимата сума. Хр. Далиев, ТИА, 138.