ДВЕНКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЀНКИ ж. и ср., числ. бройно. Разг. Умал. гальов. от две. — А! Имате и моми? — Само двенки. Ама, като гургувички. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 14. Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е реда, че чашка, че двенки, че килце, че две — изпил си бъчвата с виното. Елин Пелин, ПР, 141. — Оле, Ежко, какво стана! Моля ти се, кажи ми една хитринка! — Как ще ти кажа, Лисанке. Останаха ми само двенки. А ти знаеш двесте и двайсет. Ран Босилек, Р, 71-72. На листовцете на моминската сълза / родените в зори две капчици роса / огреят слънцето с вълшебния си лик — / и двенките в едно се сляха те за миг... П. П. Славейков, Събр. съч. II, 17. Де да Ј Стоян да доде, / че му са стадо изагна, / сяка овчичка с по двенки, / пък рогушка и със тринки. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 277-278.