ДВЕРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЀРИ мн., ед. (рядко) двер ж. 1. Старин. Врата, порта. Двете двери от ковано желязо преграждаха каменния друм и някак страхотно се чернееха под тъмния свод на кулата. Ст. Загорчинов, ДП, 240. И седяха седемте прокажени по каменните двери на града. Н. Райнов, ВДБ, 789. Не заключай дверите на дома си от ония, които искат да влязат, и не задержавай хляба си от ония, които желаят да го ядат. А. Гранитски, ПР (превод), 92. ^● Обр. Какво че ти отваряш всички двери / и горди мъдреци / пред теб мълчат? / В сърцето ми ти няма да намериш / за немощ старческа свободен кът. Л. Стефанова, СКО, 1.

2. Стесн. Църк. Средните врати в иконостаса на олтар в черква. Архидяконът застана пред олтарските двери и зачете пеешком молитвата за царя, за царския дом. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 10. Застана / свещеник млад на светлия олтар / пред дверите. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 134.

Ѓ Царски двери. Църк. Двери (във 2 знач.). Шест полукръгли колони разделяха царските двери и другите две врати на олтаря, други две такива колони опираха до стените от двете страни на иконостаса. Д. Талев, ЖС, 470. Малко кандилце жумеше пред царските двери и хвърляше слаба светлина върху превитата на две снага на старицата. К. Петканов, В, 239.