ДВЕРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЀРНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Вратар. Бабичката, като видя жълтиците да ся лъщят в ръката Ј, уплашена премалява. Но тутакси са завтече до дверника на палата и му приказа случката. У, 1870, бр. 4, 57. Стоян си пое китката, / .. / Че с царски хора отиде. / Право в Цариград отишле, / в Цариград у царски сараи — / първий дверник го сторили. Нар. пес., Христом. ВВ II, 234. // Стесн. Вратар на взаимно училище. Две от по-големите момчета стоят край вратата,.. Ония, които са чули имената си, стават, отиват при вратата и момчетата, що вардят там, дверници се казват, ги пущат да излязат. Т. Влайков, Пр I, 214.