ДВЀСТА

ДВЀСТА, ‑та, и ‑те и (остар. и диал.) двѐсте, ‑те, числ. бройно. 1. Число, което се състои от две стотици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Стотините ся броят пак така, както и десятиците: сто, двесте, триста. Хр. Данов, ТПЧ, 5. Сто и сто е равно на двеста. ѓ Двеста се дели на пет без остатък. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Двеста души български юнаци под предводителството на Христа Ботьов,.., днес заробиха австрийския параход Радецки. Хр. Ботев, Съч., 1929, 410. В Хаджигенчовото училище са учат около двесте деца. Л. Каравелов, Съч. II, 21. Из глухата планинска клисура екнаха изстрели и викове разбудиха тишината на тая пролетна утрин.. Нито един от двестате башибозуци не се измъкна жив оттук. Ст. Сивриев, ПВ, 194. Тя [Пена] посегна, взе от масата малката си ръчна чанта, отвори я и почна да брои парите си. Двеста лева. Елин Пелин, Съч. IV, 166. Всичко на всичко щяха да се почернят около двесте къщи. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Ганьо ми йе донел, мамо, / двесте махмудии. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 184. Баба знае две и двеста. Погов. в) Разг. В съчет. с числ. бройно сто, триста, стотина: сто-двеста, двеста-триста, стотина-двеста. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. И тоя път вълчицата разкъса и изяде овцата, щом се поотдалечи и скри в тъмнината — на двеста-триста крачки от стадото. Й. Йовков, АМГ, 87. Там похарчил наш кир Михо / двесте-триста лири. Л. Каравелов, Съч. I, 104. Но около плевнята скоро са сгрупирали около стотина-двеста въоръжени башибозуци, които предложили на двете едноутробни жертви да са предадат. З. Стоянов, ЗБВ I, 231.

2. Като същ., ср. Писменият белег 200. Напиши цифрата двеста. В съчет. със същ. номер. Протокол номер двеста.

Ѓ Зная две и двеста; Видял съм две и двеста; Свикнал съм на две и двеста. Разг. Мога да се задоволя с малко и с много, според възможностите или според обстоятелствата. — От работа не се боим, господин фелдфебел. Ние знаем две и двеста. Л. Стоянов, Х, 37. Он, като е доживел до тия старини, хелбете ще знае повече; а дедо Дичо е хем стар, хем патил: он знае две, па и — двесте! М. Георгиев, Избр. разк., 63. — Аз, другарю Пасков, съм видял две и двеста. Душицата ми изгоря през бившия режим. — рече Марков. Д. Вълев, З, 276. — Мога ли да напомня за една "Слънце"? — попита Никодимов. Разбира се, гражданино генерален директор — усмихна се следователят и подаде кутията цигари .. — Но мисля, че са малко грубички за вас. Вие сте свикнали с "Кент".. — Благодаря — каза той. — Аз съм свикнал на две и двеста, гражданино следовател. П. Незнакомов, ТС, 90.

ДВЀСТА

ДВЀСТА- и (разг.) двѐсте-. Първа съставна част на сложни думи, прилагателни и съществителни, със значение: който се състои от двеста еднакви части, който съдържа двеста еднородни единици, напр.: двестадекарен, двестакилограмов, двестаметров, двестахилядник и др.

Списък на думите по буква