ДВЕСТАГОДИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДВЀСТАГОДИШЕН и (рядко, разг.) двѐстегодишен, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който е на двеста години. Да не бе имало на Мезарица гора, щях да приема, че не би могла да съществува. Но там бе расла не каква да е гора, а двестагодишен лес, както се виждаше по изостаналите в пожарището клади. Н. Хайтов, ПП, 32.

2. Който съществува в продължение на двеста години, който продължава, трае двеста години. Двестагодишен мир.